Български
Român
Мариела Китова, „SOS-ПТП“: Агресията е проявление на безотговорно, лекомислено и пренебрежително поведение спрямо обществото
Мариела Китова, координатор на Сдружение „SOS-ПТП“ за Югозападна България, в интервю за предаването „Метроном“ по Радио ‘‘Фокус’’ – Пирин относно зачестяването на случаите на саморазправа след пътни инциденти
Фокус: В процеса на работата си имате контакт с много хора, участници в пътни инциденти. Според Вас агресията сред честите причини за катастрофи ли е?
Мариела Китова: Агресивното шофиране е социално явление и трагичните резултати, до които води, следва да се възприемат за обществено опасни. Затова е необходимо да бъдат въведени строги наказания за постигане на възпитателен и поправителен ефект у нарушителите.
Фокус: Какво може да се направи, за да се ограничи агресията на пътя?
Мариела Китова: През последните четири години съм инициирала и участвала в организирането на повече от 150 мероприятия за подобряване на безопасността на движението, промяна в порочните модели на поведение на участниците в движението и превенция на ПТП. Агресията на водача се нуждае от по-задълбочено изследване и оценка, която да способства моделирането на мерки за нейното противодействие. По своята същност агресията е проявление на безотговорно, лекомислено и пренебрежително поведение спрямо обществото. За да се изкорени агресивното шофиране е наложително да се въведат комплексни и всеобхватни мерки. Примерът и възпитанието в семейството, както и образованието в училище като основен източник за изграждане на социално отговорна ценностна система, са базисните фактори за ограничаване на агресивното поведение в последствие. Провеждането на тестове за агресия на курсистите по време на обучението за придобиване на свидетелство за управление на МПС също ще има положителен превантивен ефект и ще съдейства за създаването на „профил на агресивния водач“ и съответно механизми за преодоляване на този тип поведение.
Фокус: Как ще коментирате зачестилите в последно време случаи на саморазправа и явна агресия, заради възникнали ситуации на пътя?
Мариела Китова: Като гражданин, разбира се, съм възмутена и крайно огорчена от грозната обществена реалност, в която се намираме. В момента се коментира, че органите на МВР ще се опитат да се борят с агресията на пътя чрез засилено полицейско присъствие – аз лично съм скептично настроена към устойчивите резултати от тези действия. В крайна сметка агресорите и агресивното поведение се срещат на всяко едно социално и битово ниво. Сблъскваме се с тях у дома, в училище, в магазина, в бара, на пазара, на работното място, в медийното пространство. По-разумно е квалифицирани специалисти да изготвят стратегия за справяне с този обществен бич и да разработят механизми за справяне и преодоляване на проблема, които да получат силна обществена подкрепа и приложение на всички нива от социалната пирамида.
Фокус: В последно време всяка седмица, а понякога и по-често ставаме свидетели на сериозни побои след катастрофи. Първо беше побоят между Тодор и двамата братя във Враца, след това четирима мъже пребиха с метални палки семейство – мъж и жена на „Околовръстен път“-София, а тази седмица се стигна до бой и след катастрофа на столичния булевард „Черни връх“. Важно е да отбележим, че в първите два случая до бой се стига след използването на клаксон от страна на единия от водачите. Толкова ли е изнервящ този клаксон, че води до толкова сериозни последствия?
Мариела Китова: Реално Закона за движение по пътищата предвижда глоба от 10 лева за водачи, които неправомерно използват клаксон в населените места. В практиката обаче най-често клаксонът се използва като сигнал за предотвратяване на конфликтна ситуация и предупреждение към другите водачи за опасност. Въпреки това продължителното използване на светлините или клаксона по време на управление на МПС с висока скорост, докато е близо до друга кола, паралелно зад или пред нея, за да се изплаши другият водач е израз на изключително агресивно поведение. Освен това използването на клаксона би могло да предизвика и стресова реакция от страна на някой от другите участници и да провокира неправилна маневра и дори пътно-транспортно произшествие. Достатъчно е да застанем на кръстовище за около 10 минути и ще установим, че у нас клаксонът масово се използва за комуникация между участниците: за по-бързото преминаване при зелена светлина на светофара; за подканване на пешеходците да претичат по-скоро през пешеходната пътека; за предупреждение, че имаш намерение да отнемеш предимството на другия и много други, което в никакъв случай не е редно и не провокира толерантно отношение от страна на ответника. Друг е въпросът обаче, че според мен е просто абсурдно клаксонът да предизвиква такава явна агресия и да се стига до подобни крайни и трагични резултати, както в изброените ситуации.
Фокус: Защо според Вас изобщо имаме клаксони в автомобилите си, след като почти в цяла Европа, а и не само, те са забранени и глобите там са много по-големи?
Мариела Китова: Реално глобата в България, която е предвидена в Закона за движение по пътищата за използването на клаксон, е почти символична. Така или иначе, както и преди малко споменах, все пак клаксонът понякога дава и добра насока на участниците в движението за предвиждане на някакъв вид конфликтна ситуация. Разбира се, всяко нещо трябва да се използва по предназначение и да не се прекалява, за да не се изопачава неговият ефект.
Фокус: Кое според Вас ни е направило толкова агресивни нас българите?
Мариела Китова: Това е един много изконен въпрос. Между психолозите от край време има спорове относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено инстиктивно явление, а други, че този вид поведение се заучава. За съжаление обществото, в което живеем и съвременната ценностна система, икономическите условия, в които сме поставени, новите материални и дори технологични потребности, както и променените модели за общуване между хората обуславят агресивността и агресивното поведение като водещ модел на поведение на хората с различна възраст и пол. Агресивно поведение проявяват децата, родителите, юношите и всички хора. Както казах смятам, че е необходимо и наложително да се вземат спешни мерки за справяне с този деструктивен социален проблем. За мен друг изход от агресията и от агресивното поведение на този етап няма.
Натали СТЕФАНОВА
Източник:http://www.focus-radio.net/
Публикувана на: 22/03/2016
Фокус: В процеса на работата си имате контакт с много хора, участници в пътни инциденти. Според Вас агресията сред честите причини за катастрофи ли е?
Мариела Китова: Агресивното шофиране е социално явление и трагичните резултати, до които води, следва да се възприемат за обществено опасни. Затова е необходимо да бъдат въведени строги наказания за постигане на възпитателен и поправителен ефект у нарушителите.
Фокус: Какво може да се направи, за да се ограничи агресията на пътя?
Мариела Китова: През последните четири години съм инициирала и участвала в организирането на повече от 150 мероприятия за подобряване на безопасността на движението, промяна в порочните модели на поведение на участниците в движението и превенция на ПТП. Агресията на водача се нуждае от по-задълбочено изследване и оценка, която да способства моделирането на мерки за нейното противодействие. По своята същност агресията е проявление на безотговорно, лекомислено и пренебрежително поведение спрямо обществото. За да се изкорени агресивното шофиране е наложително да се въведат комплексни и всеобхватни мерки. Примерът и възпитанието в семейството, както и образованието в училище като основен източник за изграждане на социално отговорна ценностна система, са базисните фактори за ограничаване на агресивното поведение в последствие. Провеждането на тестове за агресия на курсистите по време на обучението за придобиване на свидетелство за управление на МПС също ще има положителен превантивен ефект и ще съдейства за създаването на „профил на агресивния водач“ и съответно механизми за преодоляване на този тип поведение.
Фокус: Как ще коментирате зачестилите в последно време случаи на саморазправа и явна агресия, заради възникнали ситуации на пътя?
Мариела Китова: Като гражданин, разбира се, съм възмутена и крайно огорчена от грозната обществена реалност, в която се намираме. В момента се коментира, че органите на МВР ще се опитат да се борят с агресията на пътя чрез засилено полицейско присъствие – аз лично съм скептично настроена към устойчивите резултати от тези действия. В крайна сметка агресорите и агресивното поведение се срещат на всяко едно социално и битово ниво. Сблъскваме се с тях у дома, в училище, в магазина, в бара, на пазара, на работното място, в медийното пространство. По-разумно е квалифицирани специалисти да изготвят стратегия за справяне с този обществен бич и да разработят механизми за справяне и преодоляване на проблема, които да получат силна обществена подкрепа и приложение на всички нива от социалната пирамида.
Фокус: В последно време всяка седмица, а понякога и по-често ставаме свидетели на сериозни побои след катастрофи. Първо беше побоят между Тодор и двамата братя във Враца, след това четирима мъже пребиха с метални палки семейство – мъж и жена на „Околовръстен път“-София, а тази седмица се стигна до бой и след катастрофа на столичния булевард „Черни връх“. Важно е да отбележим, че в първите два случая до бой се стига след използването на клаксон от страна на единия от водачите. Толкова ли е изнервящ този клаксон, че води до толкова сериозни последствия?
Мариела Китова: Реално Закона за движение по пътищата предвижда глоба от 10 лева за водачи, които неправомерно използват клаксон в населените места. В практиката обаче най-често клаксонът се използва като сигнал за предотвратяване на конфликтна ситуация и предупреждение към другите водачи за опасност. Въпреки това продължителното използване на светлините или клаксона по време на управление на МПС с висока скорост, докато е близо до друга кола, паралелно зад или пред нея, за да се изплаши другият водач е израз на изключително агресивно поведение. Освен това използването на клаксона би могло да предизвика и стресова реакция от страна на някой от другите участници и да провокира неправилна маневра и дори пътно-транспортно произшествие. Достатъчно е да застанем на кръстовище за около 10 минути и ще установим, че у нас клаксонът масово се използва за комуникация между участниците: за по-бързото преминаване при зелена светлина на светофара; за подканване на пешеходците да претичат по-скоро през пешеходната пътека; за предупреждение, че имаш намерение да отнемеш предимството на другия и много други, което в никакъв случай не е редно и не провокира толерантно отношение от страна на ответника. Друг е въпросът обаче, че според мен е просто абсурдно клаксонът да предизвиква такава явна агресия и да се стига до подобни крайни и трагични резултати, както в изброените ситуации.
Фокус: Защо според Вас изобщо имаме клаксони в автомобилите си, след като почти в цяла Европа, а и не само, те са забранени и глобите там са много по-големи?
Мариела Китова: Реално глобата в България, която е предвидена в Закона за движение по пътищата за използването на клаксон, е почти символична. Така или иначе, както и преди малко споменах, все пак клаксонът понякога дава и добра насока на участниците в движението за предвиждане на някакъв вид конфликтна ситуация. Разбира се, всяко нещо трябва да се използва по предназначение и да не се прекалява, за да не се изопачава неговият ефект.
Фокус: Кое според Вас ни е направило толкова агресивни нас българите?
Мариела Китова: Това е един много изконен въпрос. Между психолозите от край време има спорове относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено инстиктивно явление, а други, че този вид поведение се заучава. За съжаление обществото, в което живеем и съвременната ценностна система, икономическите условия, в които сме поставени, новите материални и дори технологични потребности, както и променените модели за общуване между хората обуславят агресивността и агресивното поведение като водещ модел на поведение на хората с различна възраст и пол. Агресивно поведение проявяват децата, родителите, юношите и всички хора. Както казах смятам, че е необходимо и наложително да се вземат спешни мерки за справяне с този деструктивен социален проблем. За мен друг изход от агресията и от агресивното поведение на този етап няма.
Натали СТЕФАНОВА
Източник:http://www.focus-radio.net/
Публикувана на: 22/03/2016
